Германия трябва да се засрами
В днешно време най-вещите познавачи на европейската политика са железничарите. Те знаят какво става, когато завъртят локомотива, с цел да бута влака, вместо да го тегли. Последният вагон става първи, а локомотивът се подрежда най-отзад.
Точно това прави немският канцлер Олаф Шолц, който в неделя за първи път, че Германия и Франция съставляват дружно локомотива на Европейския съюз. Тази метафора, която не бе употребена в Берлин от 2021 година, когато Шолц наследи Ангела Меркел на канцлерския пост, бе съживена на 22 януари. Тогава Шолц отиде в Париж, с цел да отпразнува дружно с френския президент Еманюел Макрон и държавните управления на двете страни 60-годишнината от подписването на Елисейския контракт за другарство. С него тогавашният президент Шарл де Гол и канцлерът Конрад Аденауер сътвориха прословутия френско-германски мотор на зараждащия се Европейски съюз, който трябваше да размени безбройните национални вражди сред Франция и Германия с концепцията за общо създаване на обединена Европа.
Лиричните изказвания на Шолц и Макрон в Сорбоната създаха усещане, че
двамата са преоткрили френско-германската обич
след нейното изстудяване през последните години от ръководството на канцлерката Меркел. През дългото си престояване на поста тя разви податливост да взема решения с последствия за Европейски Съюз, без да се съветва с най-близките си сътрудници, в това число и с Франция - да вземем за пример, за допускането през 2015 година на 1 милион мигранти в Централна Европа и за отвод от свидната на Париж ядрена енергетика. Шолц, който бе вицеканцлер в така наречен огромна коалиция (християндемократи и социалдемократи), представляваше естествено продължение на нейния курс и навлезе на европейската сцена без лична политическа физиономия.
Това пък сътвори илюзията у Макрон, че при неналичието на ярка немска фигура добива автоматизирано облика на единствен различим европейски водач. Връщайки загатна за Де Гол и Аденауер, двамата единствено потвърдиха мъдроста, че към високите дървета порастват единствено шубраци. На историческия декор отпреди 60 години ясно се вижда, че сега
Европа страда от липса на водачество
Точно когато съветската експанзия в Украйна отправи най-тежкото предизвикателство към открития след Втората международна война интернационален ред, Франция и Германия демонстрираха несигурност по какъв начин да работят, до момента в който другите страни в Европейски Съюз очакваха от тях да покажат увереност. Месеци наред най-популярният шлагер в бундесканцлерството и най-припяваният шансон в Елисейския замък бе " Дайте да се разберем с Путин ". Руският президент обаче не чуваше техните нежни звуци, заглушени от гърмежите на ракетите му по украинските градове.
Макрон и Шолц пък се преструваха, че едва долавят молбите на украинския президент Володимир Зеленски да му пратят танкове и друга тежка техника, с цел да има с какво да се отбранява. Кой различен, в случай че не двете най-мощни европейски сили трябваше първи да му се притекат на помощ? Всеки различен, само че не и те.
Започна играта " Ти пръв, не - ти пръв! "
Шолц сподели, че Германия няма първа да прати танкове " Леопард-2 ". Вероятно за да не сътвори усещане, че води западния отпор на украинска земя, където преди осем десетилетия е имала противен конфликт с руснаци. Затова сложи изискването първи да бъдат американците, които през Втората международна война са били съдружници на Съветския съюз. Те пък обясниха на срещата на военните водачи в базата си в Рамщайн предишния петък, че техните съвременни танкове " Ейбрамс " са толкоз комплицирани, че скоро украинските танкисти няма да могат да ги ръководят. Англия, която схваща американците от половин дума, им се притече на помощ и разгласи, че ще прати свои танкове " Чалънджър-2 ". Не доста - едвам 14 бройки, само че въпреки всичко да има с какво да се стартира.
Това засегна честолюбието на Макрон, тъй като е срамотия страна, напуснала Евросъюза, да дава образец на неговите водачи. " Що се касае до възможността за доставка на главния военен танк " Льоклер " в Украйна, съм упълномощил на министъра на защитата да работи върху това. Нищо не е изключено и в действителност едно сходно деяние получава групова поддръжка ", съобщи френският президент на взаимната конференция с Шолц в неделя. Канцлерът не знаеше какво да отвърне, само че поръча на своята външна министърка Аналена Бербок да измисли нещо. пред телевизия LCI: " Няма да пречим на Полша да прати танкове " Леопард-2 " на Украйна ". Което бе пирует за аплодисменти, тъй като Германия като производителка на танковете не даваше позволение други страни, които са ги закупили, да ги дават на украинската войска.
Но аплодисменти нямаше, тъй като още на другия ден представител на немското държавно управление сподели, че въпросът още е спорен. Първо трябвало да го обсъдят във Федералния съвет за сигурност, след това да помислят, а по-късно да решат какво да вършат. В превод на съветски това означаваше: " Сначала посмотрим, потом увидим ". А на британски се роди нов глагол: sholzing, произлизащ от името на канцлера. Приблизителното му значение е непрестанно да даваш обещания, само че да отлагаш осъществяването им или въобще да не ги изпълняваш.
Докато Берлин " шолци ",
други страни сами се подреждат във военно-транспортната комбинация за Украйна. Освен Полша и балтийските републики там към този момент се бе закачила и една неевропейска страна като Мароко, която на срещата в Рамщайн разкри, че е изпратила на Украйна 20 танка Т-72Б, закупени преди години от Беларус.
Но кой вагон от финален трябваше да стане пръв, с цел да потъне в земята от позор Олаф Шолц? Разбира се, България. Германският вестник " Ди Велт " пусна на 20 януари следствие под заглавие " Страната, която скрито оказа помощ в Украйна ". Съвпадението със срещата в Рамщайн изглеждаше добре планувано, тъй като всички трябваше да научат, че до момента в който най-богатата страна в ЕС се е ослушвала, най-бедната към този момент е била на първа линия с помощи, за които Украйна шумно ѝ благодареше.
Несвикнала на европейски аплодисменти поради навика си да се класира все на последно място в Европейски Съюз (освен по корупция), България стартира стеснително да твърди, че даже не е подозирала какво похвално дело е направила, до момента в който тайно е въртяла рентабилен бизнес с горива и муниции за Украйна. Служебният министър на стопанската система Никола Стоянов стеснително , че обявата в " Ди Велт " е доказателство за закононарушение, само че по този начин страната върна благозвучието от началото на прехода на думата " спекулация ".
Най-бедната страна в Европейски Съюз, която трябваше да бъде финален вагон в европейската взаимност с Украйна, се оказа водеща, откакто Германия реши да бута влака откъм гърба, вместо да го дърпа начело. Какъв локомотив?, бихме възкликнали от българския вагон. Германците просто се пробват да сложат каруцата пред коня, тъй като не им доближава лидерска амбиция да го впрегнат вярно.
Точно това прави немският канцлер Олаф Шолц, който в неделя за първи път, че Германия и Франция съставляват дружно локомотива на Европейския съюз. Тази метафора, която не бе употребена в Берлин от 2021 година, когато Шолц наследи Ангела Меркел на канцлерския пост, бе съживена на 22 януари. Тогава Шолц отиде в Париж, с цел да отпразнува дружно с френския президент Еманюел Макрон и държавните управления на двете страни 60-годишнината от подписването на Елисейския контракт за другарство. С него тогавашният президент Шарл де Гол и канцлерът Конрад Аденауер сътвориха прословутия френско-германски мотор на зараждащия се Европейски съюз, който трябваше да размени безбройните национални вражди сред Франция и Германия с концепцията за общо създаване на обединена Европа.
Лиричните изказвания на Шолц и Макрон в Сорбоната създаха усещане, че
двамата са преоткрили френско-германската обич
след нейното изстудяване през последните години от ръководството на канцлерката Меркел. През дългото си престояване на поста тя разви податливост да взема решения с последствия за Европейски Съюз, без да се съветва с най-близките си сътрудници, в това число и с Франция - да вземем за пример, за допускането през 2015 година на 1 милион мигранти в Централна Европа и за отвод от свидната на Париж ядрена енергетика. Шолц, който бе вицеканцлер в така наречен огромна коалиция (християндемократи и социалдемократи), представляваше естествено продължение на нейния курс и навлезе на европейската сцена без лична политическа физиономия.
Това пък сътвори илюзията у Макрон, че при неналичието на ярка немска фигура добива автоматизирано облика на единствен различим европейски водач. Връщайки загатна за Де Гол и Аденауер, двамата единствено потвърдиха мъдроста, че към високите дървета порастват единствено шубраци. На историческия декор отпреди 60 години ясно се вижда, че сега
Европа страда от липса на водачество
Точно когато съветската експанзия в Украйна отправи най-тежкото предизвикателство към открития след Втората международна война интернационален ред, Франция и Германия демонстрираха несигурност по какъв начин да работят, до момента в който другите страни в Европейски Съюз очакваха от тях да покажат увереност. Месеци наред най-популярният шлагер в бундесканцлерството и най-припяваният шансон в Елисейския замък бе " Дайте да се разберем с Путин ". Руският президент обаче не чуваше техните нежни звуци, заглушени от гърмежите на ракетите му по украинските градове.
Макрон и Шолц пък се преструваха, че едва долавят молбите на украинския президент Володимир Зеленски да му пратят танкове и друга тежка техника, с цел да има с какво да се отбранява. Кой различен, в случай че не двете най-мощни европейски сили трябваше първи да му се притекат на помощ? Всеки различен, само че не и те.
Започна играта " Ти пръв, не - ти пръв! "
Шолц сподели, че Германия няма първа да прати танкове " Леопард-2 ". Вероятно за да не сътвори усещане, че води западния отпор на украинска земя, където преди осем десетилетия е имала противен конфликт с руснаци. Затова сложи изискването първи да бъдат американците, които през Втората международна война са били съдружници на Съветския съюз. Те пък обясниха на срещата на военните водачи в базата си в Рамщайн предишния петък, че техните съвременни танкове " Ейбрамс " са толкоз комплицирани, че скоро украинските танкисти няма да могат да ги ръководят. Англия, която схваща американците от половин дума, им се притече на помощ и разгласи, че ще прати свои танкове " Чалънджър-2 ". Не доста - едвам 14 бройки, само че въпреки всичко да има с какво да се стартира.
Това засегна честолюбието на Макрон, тъй като е срамотия страна, напуснала Евросъюза, да дава образец на неговите водачи. " Що се касае до възможността за доставка на главния военен танк " Льоклер " в Украйна, съм упълномощил на министъра на защитата да работи върху това. Нищо не е изключено и в действителност едно сходно деяние получава групова поддръжка ", съобщи френският президент на взаимната конференция с Шолц в неделя. Канцлерът не знаеше какво да отвърне, само че поръча на своята външна министърка Аналена Бербок да измисли нещо. пред телевизия LCI: " Няма да пречим на Полша да прати танкове " Леопард-2 " на Украйна ". Което бе пирует за аплодисменти, тъй като Германия като производителка на танковете не даваше позволение други страни, които са ги закупили, да ги дават на украинската войска.
Но аплодисменти нямаше, тъй като още на другия ден представител на немското държавно управление сподели, че въпросът още е спорен. Първо трябвало да го обсъдят във Федералния съвет за сигурност, след това да помислят, а по-късно да решат какво да вършат. В превод на съветски това означаваше: " Сначала посмотрим, потом увидим ". А на британски се роди нов глагол: sholzing, произлизащ от името на канцлера. Приблизителното му значение е непрестанно да даваш обещания, само че да отлагаш осъществяването им или въобще да не ги изпълняваш.
Докато Берлин " шолци ",
други страни сами се подреждат във военно-транспортната комбинация за Украйна. Освен Полша и балтийските републики там към този момент се бе закачила и една неевропейска страна като Мароко, която на срещата в Рамщайн разкри, че е изпратила на Украйна 20 танка Т-72Б, закупени преди години от Беларус.
Но кой вагон от финален трябваше да стане пръв, с цел да потъне в земята от позор Олаф Шолц? Разбира се, България. Германският вестник " Ди Велт " пусна на 20 януари следствие под заглавие " Страната, която скрито оказа помощ в Украйна ". Съвпадението със срещата в Рамщайн изглеждаше добре планувано, тъй като всички трябваше да научат, че до момента в който най-богатата страна в ЕС се е ослушвала, най-бедната към този момент е била на първа линия с помощи, за които Украйна шумно ѝ благодареше.
Несвикнала на европейски аплодисменти поради навика си да се класира все на последно място в Европейски Съюз (освен по корупция), България стартира стеснително да твърди, че даже не е подозирала какво похвално дело е направила, до момента в който тайно е въртяла рентабилен бизнес с горива и муниции за Украйна. Служебният министър на стопанската система Никола Стоянов стеснително , че обявата в " Ди Велт " е доказателство за закононарушение, само че по този начин страната върна благозвучието от началото на прехода на думата " спекулация ".
Най-бедната страна в Европейски Съюз, която трябваше да бъде финален вагон в европейската взаимност с Украйна, се оказа водеща, откакто Германия реши да бута влака откъм гърба, вместо да го дърпа начело. Какъв локомотив?, бихме възкликнали от българския вагон. Германците просто се пробват да сложат каруцата пред коня, тъй като не им доближава лидерска амбиция да го впрегнат вярно.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ